Към Розалина и Пламен и Пламена Панови…
Това е едно навременно признание, дошло в дните на узаконение на вашето творение.
Пиша това, защото имам отношение към строителството като цяло, към построяването и закупуването на жилищен имот, и не на последно място към къщите. За мен къщата е един от символите на живота. Имам няколко картини с нарисувани стари и по-нови къщи, и зад прозорците и вратите им все търся да открия живота, неговия смисъл и неговия двигател – човека. Защото има ли къща, трябва да има и човек.
Тръгнала от пещерата и триногата колиба, къщата е претърпяла своето развитие и в днешно време е достигнала някакво съвършенство, превърнала се е и в многоетажна сграда. Аз смятам нашия блок за съвършен. За нашия район, според нашите представи и разбирания, и възможности… като конструкция, оформление и изпълнение, предполагам и като обзавеждане – той ще е такъв.
Всяка къща носи информация за минали и сегашни животи, за изживени любови, за глад и бедност, или за разкош и модерна подреденост. Всяка къща си има свой език и история, поискаш ли, може да ти разкаже за неподозирани събития и завидни човешки съдби.
Къщата и човекът в моя свят, вървят винаги ръка за ръка. И този мой свят ме доведе при вас. Е, малко прекалих с къщите в тоз живот, но аз скромно признавам този си недостатък…
Блок номер едно е ваша идея, замисъл и решение…
Това е вашият труд, довел до едно красиво и трайно изпълнение…
Това е вашата заслужена гордост…
Целият комплекс може да се окаже смисълът на живот ви…
Радвайте се!
Вие го „отгледахте” този блок като свое дете, със загриженост и бащинско отношение. Още във фоайето си личи, че само човек с умение за интериорно оформление, може да вземе такова решение – картините и огледалото са естествен завършек на тежката мраморна облицовка. (Ще си търся и фотьойла от Панов… и вазата!)
Само вие си знаете какви трудности сте имали с пакета от планове и разрешителни; с поръчката и доставката на материалите – кога, кое и откъде ще дойде; с намирането на работници – колко са читави хората, как ще я свършат работата, къде ще нощуват… И настава едно проследяване и контролиране, и лавиране между добрите обноски и шефското поведение – хем работата да върви, хем да върви качествено. Настава един живот между срокове и реално свършена работа, между много и различни детайли, за които и мога и изобщо не мога да се досетя. Това е една предполагаема ретроспекция на вашите отговорности и трудности. Това за вас вече е минало и вие може да се гордеете с него!
А такива като мен трябва да имат очите, съзнанието и познанието да видят свършената работа, да я оценят и да я признаят.
Аз казвам за апартамент 40, че не е само скъп – той е и стойностен. Но той целият блок е стойностен.
Но стига съм ви хвалила. Дано имаме късмета материалите и работата да са качествени. Че ще има леки забележки, ще има. То човек и сам да си строи, пак намира за кои свои грешки да се ядосва. Изненадите в строителството идват, когато работата е свършена напълно.
Много ми се иска да имам късмета да поживея ей-тъй някоя година, да достигна онова време, когато ще съм на 93 и няма да ми пука, че вратата на банята ми ще се е раздула…!
Боже, дай здравина на тази сграда!
Боже, дай здраве и живот на хората, които ще живеят в нея!
Дай им от всички човешки радости, изпълни дните им с разумен труд и спокойствие… със здрави, умни и щастливи деца!
Призовавам всички Божии, приятелски настроени и любящи сили, и с тяхна помощ:
Благославям целия терен и всички живи същества, които ще минуват и поминуват по него – по тревата, по земята, по всички ниски и високи етажи!
Благославям всичко неживо, което ще се намира вътре и извън сградата да е трайно и полезно!
Нека в този блок цари хармония и разбирателство, взаимна помощ и уважение!
Пожелавам на всички живущи успех, благополучие, богатство и късмет!
На семейство Панови:
– Пак здраве и живот! И късмет! И земно щастие!
Целият комплекс ще е едно от нещата, което стократно ще удължи – ще увековечи вашия труд и целия ви смислен, съзнателен живот!
Благодаря, че животът ме срещна с вас! Упреквам времето, че трябваше това познанство да се случи по-рано. Не мога аз да не изкритикувам… макар и времето. Понякога най-стойностните неща се раждат от противопоставяне, негодуване и критикуване.
Този текст е написан ей-така от изведнъж и е без редакция. И не е строго забранен за промени и разпространение. Разрешено е използването му за радост и хвалба – където и пред когото искате. Разрешено е отпечатването на части от него – както намерите за добре. Авторските му права съвсем не са запазени, а са произволно и безконтролно разхлабени…
Бъдете Здрави!
Аз съм Цеца Ганчева
23. април. 2020год.
Цеца Ганчева е собственик на премиум апартамент с две спални и апартамент с една спалня.
Вижте повече тук:
Премиум апартамент с две спални - https://www.bolyarskidom.com/product-page/%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D1%81-%D0%B4%D0%B2%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-2
Апартамент с една спалня - https://www.bolyarskidom.com/product-page/%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D1%81-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D1%8F-62-55-m2
